Падна ни се на ротационен принцип това Европредседателство и по

 Падна ни се на ротационен принцип това Европредседателство и по този метод загубихме половин година за нашите си грижи и паники. Такива са рисковете на еврочленството. И добре да си я караш в Европейски Съюз, рано или късно те сполетява Европредседателството и от него не можеш да избягаш.   А на фона на това, че бяхме европредседатели, в случай че сложим ръка на сърцето си, ще признаем, че в страната ни текат такива процеси, вследствие на които тя освен е по-зле към 1 юли спрямо 1 януари, само че е и по-малко европейска – също. Нека необятните национални маси споделят КОЙ ТРЯБВА ДА НИ УПРАВЛЯВА. Така е при демокрацията, даже и при псевдо-, менте-, фасадната, формалната народна власт – вземат решение тези, които са повече. Защото при демокрацията и нейните разновидности и мимикрии прави са тези, които са повече.   Макар че в човешката история в никакъв случай прави не са били тези, които са повече. Винаги огромната и вярна Идея е идвала в главите на един или няколко индивида. Те са били разпъвани на кръст, изгаряни на клада, обезглавявани на дръвника, разстрелвани до стената, само че по-късно все пак е ставало тяхното. Ако нещо се решаваше от тези, които са повече, човечеството и до момента щеше да счита, че Слънцето се върти към Земята и че по-тежкото тяло пада по-бързо на земята от по-лекото, в случай че по едно и също време бъдат пуснати от Кулата в Пиза или от Айфеловата кула.   Но тези, които са по-просветени, прочели са повече книги и наблюдават актуалните трендове в ръководството, които умеят да мислят сериозно и да проучват задълбочено, както и други с аналогични качества и подобен интелектуален потенциал, въпреки да са в малцинство, би трябвало да се пробват да кажат на тези, които са повече и стават от ден на ден, КАК ТРЯБВА ДА съдебна експертиза УПРАВЛЯВА. Трябва да им кажат, с цел да се промени характерът на управляването в България – корупционен, некомпетентнет, без каквато и да било тактика и отнасящ се с съмнение и дори с пренебрежение към знаещите и можещите, надарените и кадърните, образованите и квалифицираните, честните и почтените и изключително към младежите с такива качества.   Така че е доста хубаво, че най-накрая Европредседателството, колкото и скъпо да ни бе във всички смисли на тази дума, завърши. Дори България тясна да е за душата на някои наши властдържащи, ние би трябвало да се завърнем управнически в нея и да спрем пропадането й в пропастта на безпътицата.   Лошото е, че и във връзка с нашето Европредседателство нещата наподобяват по същия метод – Европейският съюз е в по-тежко положение към 1 юли, в сравнение с беше към 1 януари.   Разбира се, това не е най-много поради нас. Но в някакъв смисъл е и поради нас – поради нас като европредседатели.   ЕС боледува. В него има страни (или най-малко ръководители на държави), които де юре са още проевропейски, само че де факт са антиевропейски. Те сходно на израстък разяждат организма на Европейски Съюз. От друга страна имунната система на Европейски Съюз – качественото и стратегиращо водачество - не действа както би трябвало, отслабена е и още по-лошо – не знае тъкмо по какъв начин да се бори с нападащите Европейски Съюз вируси и корозивните Европейски Съюз тумори. Днес Европейски Съюз не е изправен пред алтернативата: Да се разшири или Да почине – Expand or Die! Разширяването е положително решение, само че в друга обстановка! Иначе се знае, че когато една система загуби смисъла на своето битие, тя стартира да се уголемява механично.   От тази позиция упоритостта на нашето Европредседателство - да сложи в центъра на вниманието на Европейски Съюз разширението му към Западните Балкани - беше сбъркана като философия. Това би било положително решение, само че в друга обстановка!   На Европейски Съюз в този момент му е единствено до разширение! Сега Европейски Съюз има друга грижа – неговото стесняване. Отслабването на един организъм не се лекува с предписания за надебеляване. Отслабването е резултат от нарушена обмяна на веществата, повреден метаболизъм, отслабена имунна система, не действие на някои витално значими органи. И няма по какъв начин да се предписват на този организъм диети за бързо наддаване на килограмите и то с хранителни добавки, които могат да се окажат противопоказни за настоящето му положение. Хубаво е да се грижиш за пласмента на питателните добавки, само че надалеч по-важното е да се грижиш за оцеляването на организма точно като превъзмогване на неговото настоящо положение.   Представете си към днешните проблеми на Европейски Съюз той да си влее конска доза Западни Балкани! Това би било ритуално самоубийство, пътешестване към пъкъла по път, застлан с положителни намерения…   Тук не става дума дали Западните Балкани заслужават да са в Европейски Съюз – да, те би трябвало да са в Европейски Съюз, само че преди този момент би трябвало да има Европейски Съюз, в който те да са. Ето за какво считам, че нашето Европредседателство избра неточния приоритет в неточното време и на неточното място. Приоритетът би бил прецизен в друго време и на друго място.   Днес Европейски Съюз е изправен пред алтернативата Да оцелее или Да Умре – Survive or Die!   В този си тип: -- с хлабава като настройки и стандарти общност; -- със слаби лидери; -- с голяма бюрокрация; -- с липса на стратегия; -- с възходящи центробежни сили; -- със засилващ се национализъм; -- с безскрупулно популистки политици; -- с кръвопролитни миграционни разногласия ЕС мъчно ще оцелее. Той няма да оцелее. ЕС се нуждае от нова и изпълнима визия, която да постави в основата му правила и правила, полезности и правила, които да очертаят какъв би трябвало да бъде Европейски Съюз и като какъв има смисъл той да оцелее и да се развива. Една система (а Европейски Съюз също е система) би трябвало да има: -- Смисъл за своето съществуване; -- Идея за себе си, която да трансформира този Смисъл в мощен подтик за осъществяване; -- Цел, която да даде живот на тази Идея; и -- Стратегия, която да докара до постигането на тази Цел.   В този собствен тип Европейски Съюз е изчерпил досегашните си Смисъл, Идея, Цел и Стратегия. Или най-малко в него към този момент има страни (или държавни ръководства), които освен са против тези Смисъл, Идея, Цел и Стратегия, само че и ги разрушават всекидневно, ежечасно, ежеминутно. Когато Европейски Съюз осъзнае себе си – какъв би трябвало да бъде, като какъв има смисъл да оцелее и да се развива, той би трябвало да съобщи това ясно и изрично, обръщайки се към всички свои държави-членки и кандидатки за участие:   Ето това съм Аз, ето подобен ще бъда Аз, ето това сме Ние, ето такива ще бъдем Ние! И който не желае подобен Европейски Съюз – прав му път, крива му пътечка! Да си прави групи, начинания, алианси, асоциации и т. н.   Не може повече под един покрив да съжителстват антагонистични упоритости и полярно противоположни политически цели, а пък Европейски Съюз да оздравее и бъде на равнището на историческата си задача! Това е рискова самозаблуда, трагично самоубийство… Ако мен ме питаха преди време какъв би трябвало да е дневният ред на българското Европредседателство, аз щях да съветвам тъкмо това – България да стане иницатор и мотиватор платформа и конгрес за полемика „ Европейски Съюз – 2040 “! Какъв да бъде Европейски Съюз, с цел да оцелее – само че не като самоцел, не непременно, тъй като това е биологическо оцеляване, присъщо на животинския свят, на глутницата или стадото. А като същина, смисъл и наличие, като визия и задача, като тактика и стратегия – т.е. оцеляването да бъде обществено, като интегрирана и консолидирана човешка общественост с общи цели, полезности и идеали, с общо светоусещане, с общо себеусещане… Разбира се, това е пъклен сложна задача за едно Европредседателство, само че човек, народ, власт, водачи – те са толкоз огромни, само че колкото огромно е егото или страната им, а колкото огромни са им задачите и фантазиите!   Къде-къде по-лесно е Европредседателството да се трансформира в един безконечен празник, в една шумна думба-лумба, в доста приказки и говорене за явни неща – какъв брой по-хубаво е да сме богати, здрави и щастливи, в сравнение с небогати, заболели и нещастни. И по какъв начин точно Западните Балкани ще допринесат за това. Сякаш Европейски Съюз не го схваща – схваща го, само че не му е до това, безусловно не му е до това. Европйската футболна топка се пръска по шевовете, а ти й предлагаш да бъде напомпана още с въздух под налягане…   В умозаключение, в случай че аз бях с 20 години по-млад, щях да се боря и диря поддръжка на публичното мнение в България за Идея с обърната на днешната логичност. Сегашната логичност на България, на българските политици и значи – и на българския народ е: КАК НА НАС ДА НИ Е ДОБРЕ В Европейски Съюз!   И значи сме за подобен Европейски Съюз, в който тъкмо по този начин да ни е добре. Сиреч, ние мислим първо за себе си от позиция на изгодата и мерим Европейски Съюз с подобен критерий, че точно изгодата в него да ни е най-голяма или най-малко някаква. Докато логиката на една нова българска проевропейска политическа концепция би трябвало да бъде тъкмо противоположната: ДА ПОДКРЕПИМ ЖИЗНЕН И РАЗВИВАЩ съдебна експертиза Европейски Съюз! А към този момент точно в подобен Европейски Съюз на България ще й бъде добре. Това значи да мислим и да работим за Европейски Съюз, който би трябвало да оцелее и да се развива, който има смисъл да оцелее и да се развива. Наистина, в случай че бях с 20 години по-млад и имах политическа сила, аз щях да увещавам обществото и да следа неговата поддръжка за концепцията ДА ИМА Европейски Съюз, и той да е подобен, че да бъде витален, постоянен, разрастващ се и проспериращ. Това би било проевропейска политическа стратегия. Тя не е толкоз реалистка, а е повече идеалистка, само че е по едно и също време и реалистична, и нужна. Защото всички други други възможности за България: -- разпаднал се ЕС; -- действителен по инерция и агонизиращ ЕС; -- наподобяващ на разделил се на обособени жилища или на обособени етажи общ блок ЕС; -- свил се до 7-8 по-развити европейски страни ЕС са по-лоши за България от тази да има витален и разрастващ се Европейски Съюз.   България може да бъде добре в близко бъдеще и до 2040 година единствено когато на Европейски Съюз му е добре. Затова проевропейската концепция за България е обвързвана с оцеляването и развиването, жизнеността и просперитета на Европейски Съюз - на Европейски Съюз, който е на равнището на историческата си и цивилизационна задача по отношение на Света и по отношение на самия себе си. Само в подобен Европейски Съюз на България ще й бъде добре.   Другите други възможности, да повторя – са неприятни, по-лоши, най-лоши и по-по-най-лоши за България. Те се свеждат до сриването й в деспотия - нашенска по форма и ориенталска по наличие.   Проф. Николай Слатински, фейсбук